Микроикономика, Лекция №7

6 Март 2008 / 08:54  |  Автор: knowhow  |   | Категория: Бизнес  | Рубрики: Микроикономика
Производство и разходи

 

пазарната функция на предприятието е интересна за микроикономиката.

 

Всяко предприятие е отворена система, свързана с други субекти. На входа стоят ресурсите, а на изхода- благата. Вътре в предприятието се извършва трансформацията. Резултатите се измерват чрез:

-общ продукт- цялото количество от дадено благо, произведено за определен период и измерено в еднородни единици.

-среден продукт- отношението на общия продукт към количеството на ресурсите, от които е произведен. Среден продукт от единица капитал, среден продукт от единица труд.

-пределен продукт – показател за прираста на общия продукт, получен от единица прираст на ресурсите.

 

Краткосрочен производствен период- това е времето, през което се осъществява производството в неизменна техническа база и общият продукт може да стигне само до нейната проектна мощност.

 

Дългосрочен е периодът, в който се променят всички производствени фактори, тоест, променя се техническата база.

 

Закон за намаляващата възвръщаемост- когато към фиксирани производствени ресурси се присъединяват последователно равностойни единици /още работници /, първоначално прирастът е нарастващ, но след определена степен става отрицателен. Ефективна комбинация на труд и капитал оптимизира производствената функция в краткосрочен период.

 

В дългосрочен- характеризира се с преход към различни обеми на общия продукт. Кой от тези обеми е оптимален зависи от пазарната функция на предприятието. Задача на дългосрочния период са да се определи технологията, по която да се постигне предварително зададен обем.     

 

Линия на равните количества- Съществуват ограничен брой технологии, които могат да бъдат избрани за производството на хляб. С увеличаване на труда, респективно с намаляване на капитала, намаля пределната производителност на труда, но пък се увеличава пределната производителност на капитала.

 

Линия на равните разходи- чрез нея се прави избор на оптималната технология-оптимална е онази технология, в която преобладаващият фактор е с най-ниска цена. Най-евтината технология.

 

Разходите, приходите и печалбата са трите основни икономически показателя върху които се гради поведението на предприемачите.

 

Инвестиционни разходи- всяко предприятие възниква с определена пазарна стойност. За предприемача тя е инвестирана в производството, от което той очаква възвръщаемост и то с печалба. Може да се инвестира във финансови активи или в производствени фактори. Инвестиционните разходи са израз на предприемаческото поведение, те не са свързани с производствената функция на предприятието.

 

Производствени разходи- с началото на производството започва същинският разход на инвестираните производствени фактори- машини, оборудване, суровини, ток. Успоредно с преобразуването на труда и капитала в нов продукт започва образуването на неговата брутна производствена стойност. Тя представлява производствените разходи за обема от произведена продукция. Какво им коства производството, цената, на която трябва да го продадат, за да не загубят. Чрез разделяне на брутната стойност на броя на единиците произведен продукт се получава цена на предлагането. Това е първоначалната претенция на предприемача към купувачите, защото тя отговаря на производствените му разходи. В зависимост от конкуренцията на пазара обаче, дали на тази цена ще продава предприемача, или на по-ниска или по-висока..зависи.

 

За разлика от инвестиционните разходи, при производствените количеството им зависи пряко от величината на общия продукт. Затова имаме общи, разходи, средни разходи и пределни разходи.

 

Елементи на брутната производствена стойност:

 

-съхранената стойност на купените веществени ресурси. В случай, че се използва собствен ресурс, съхранената от него стойност ще бъде равна на пазарната стойност, на която може да бъде купен този ресурс. Алтернативната цена- с решението си да ползва собствена продукция, предприемачът се отказва от приходите, които продажбата на този ресурс ще му донесат, но пък той алтернативно изписва тази стойност като свой разход за производството.

-брутната производствена стойност се образува от сумата на съхранената стойност на изцяло потребените ресурси плюс добавената върху нея новосъздадена стойност.

 

Полезността на ресурсите изчезва при тяхната преработка, но на нейно място се появява продукт с нова полезност. 

Производствените постижения се измерват не с цялото брутна производствена стойност, а с добавената производствена стойност за даден период от време, обикновено една година.

 

Източници на добавена стойност са производителните услуги, оказани от ресурсите. За оказаните услуги трудът получава заплата, земята- рента, капиталът- лихва, а предприемаческите способности- доход.

 

Добавената стойност се образува и от още нещо- данъка ДДС, държавата приема, че също има производително участие като предоставя чиста околна среда, ред и закони, и затова събира косвен данък. Отплата за неявното участие на държавата в стопанската дейност.

 

Амортизациите също се числят при добавената стойност. Те са част от стойността на основния капитал, пропорционална на степента на неговото изхабяване. Суровините са оборотна част от капитала, тяхната стойност се съхранява изцяло в брутната производствена стойност на новото благо. Основният капитал обаче се изхабява частично.

 

Фиксирани производствени разходи- амортизациите на основен капитал, заплатите на персонала, наеми, задължения към кредитори.

 

Променливи разходи- в краткосрочен план промените в обема на производството зависят от променливи фактори. Паричните разходи, които са пряко свързани с производството и обема на продукцията. Предприемачите могат да управляват променливите разходи чрез увеличаване или намаляне на общия продукт, но по този начин не могат да влияят на фиксираните производствени разходи.

 

-разходи за суровини

 

Винаги се съотнася –разходи на единица продукт. Така се получават средни фиксирани разходи и средни променливи разходи. С нарастването на общия продукт, средните фиксирани разходи на единица намаляват, от което следва, че предприемачите нямат интерес техниката им да бездейства.

 

Оптималният обем на произведената продукция от гледна точка на разходите- пределните разходи са равни на средни общи разходи- при това положение общият продукт е с най-ниски производствени разходи. Оптимален е обемът на продукта, произведен с най-ниски средни и общи разходи.

 

Ефекти на мащаба:

-технологични ефекти, измерващи се в променящата се пропорция между прираста на продукта и прираста на факторите.

-ефекти на производствените разходи- прираста на дългосрочните общи разходи и прираста на продукта.

 

При неизменни цени на факторите двата рода ефекти от мащаба са противоположни един на друг. В интерес на предприемачите е да разширяват мащаба на производството си, по-големи обеми на продукция чрез смяна на технологиите, но само когато това има нарастващ технологичен ефект и намаляващ разходен ефект.

КОМЕНТАРИ
Анонимен    14 Декември 2009 / 14:12  

ot emi_mm
bravo otli4na lekciq blagodarq za pomo6ta
Анонимен    16 Септември 2013 / 10:46  

blagodarq za lekciite
vsichko mi stava mnogo po-qsno I po-organizirano, blagodarenie na tezi lekcii (bow)

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: GM
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 35
Дата на регистрация: 5 Март 2008




ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: GM
Дата на създаване: 5 Март 2008 / 20:40
Категория: Спорт, Новини, Технологии, Бизнес, Здраве, Арт, Пътешествие,
Прочетен: 661027
Коментари: 281
Последна промяна: 22 Януари 2010 / 11:08