Микроикономика, Лекция №9

6 Март 2008 / 08:55  |  Автор: knowhow  |   | Категория: Бизнес  | Рубрики: Микроикономика
Съвършена конкуренция

 

Съвършената конкуренция се характеризира с:

-неограничен брой на продавачи и купувачи

-търгува се хомогенен продукт

-участниците в пазара разполагат с необходимата им информация

-не съществуват бариери за навлизането и напускането на нови продавачи

 

Фирмата има малък дял от пазара и не може да оказва контрол върху пазарната цена.

 

Несъвършена конкуренция е:

- чист монопол (само един производител);

- олигопол (малък брой производители);

- монополистична конкуренция.

 

Заводите с голям производствен капацитет правят икономии от мащаба, докато малките фирми произвеждат продукти с по-високи средни разходи.

 

Чрез ценовата дискриминация фирмата монополист разпределя потребителския излишък изцяло в своя полза.

 

Олигопол с пречупена линия на търсенето- ако даден производител увеличи цената на продукта, никой от останалите производители няма да го последва. Но ако я намали, всички ще са принудени да свалят цените. 

 

Чистият монопол е пазарна ситуация, при която има един-единствен производител.

Той определя цената и количеството продукция, която произвежда и предлага на пазара.

 

В исторически план най-интензивна монополизация на стопанския живот се наблюдава в последните 30 години на 19 век. До около 1860 г. реалният стопански живот в Европа е наподобявал до голяма степен съвършена конкуренция, тъй като са липсвали крупни производители. Времето от 1873-1900 г. – интензивно утвърждаване на предприятия с монополистична власт. Две са основните причини за такова окрупняване:

- наличието на бариери за достъп до използването на даден ресурс;

- достъп до нови технически решения;

 

Ресурсите са ограничени и до тях имат достъп само малко на брой компании. Пример за това е петролната индустрия – собствениците, в чиято земя има залежи, се намират в монополно положение спрямо останалите. Те обаче не разполагат със съоръжение и технологии за извличане. Ето защо полза извлича лицето, което организира изкупуването и преработката на суровината, т.е. рафинериите. Идеален пример – Джон Рокфелер и Standard Oil Company.

 

През 1890 г. е приет първият анти- тръст закон (The Sherman Act) в САЩ, който забранява договаряне на цените и нелоялна конкуренция; залага санкции и възстановяване на щети.

 

През периода 1870 – 1900 г. технологичните бариери за производството са много по-големи. По това време Индустриалната революция продължава (Втората индустриална революция) с множество нови изобретения и поставя фирмите, притежаващи патентите, в монополно положение. По този начин защитата на интелектуалната собственост насърчава търсенето на нови технически и технологични решения.

1857 г. – Sony Corporation патентова транзисторния радиоприемник

1873 – 1900 г. производството на чугун и стомана се увеличава 28 пъти. Развива се промишлената химия.

 

В резултат на новите технологични решения възникват крупни предприятия, много по-големи от дребните предприятия дотогава. Осъществява се интензивна концентрация и централизация на капитала. Малък брой предприятия произвеждат даден продукт и се намират в монополно положение. Освен достъпа до даден ресурс и достъпа до технологични иновации, влияние оказват и ситуации, при които разходите за производство са толкова големи, че само една или много малко компании могат да си ги позволят. Например, такава е ситуацията е изграждането на железопътните линии. За да бъде то ефективно, трябва да се извърши от една компания.

 

Горните три причини са естествени причини за възникване на монополна власт. Монополът, породен от тях, е

-естествен монопол.

-институционален монопол – тук държавата дава съгласие за дадено производство. Дадена компания осъществява определена стопанска дейност на базата на решение на държавен орган.

 

В края на 19 в. с развитието на процеса на монополизация се променя и обликът на предприятията. Освен появата на крупни предприятия, по това време става обичайна практика да се образуват картели, синдикати, тръстове, концерни и др., а през 60-те години на 20 в. и конгломерати. Форми на сдружаване на множество предприятия в един отрасъл с цел обща пазарна политика;

 

При картела предприятията се договарят за цените. В САЩ това е забранено от самото начало, в България това са цигарените фабрики. При синдиката членуващите предприятия изграждат обща търговска кантора. Членовете губят стопанската си самостоятелност, но запазват производствената си самостоятелност.

 

Тръстът представлява крупно отраслово предприятие. В края на 19- 20 век в много производства се появяват големи отраслови преимущества. В Германия това са заводите Круп за чугун и стомана, също химическата промишленост. По-късно през 20 век тръстовете се превръщат в концерни, като наред с производствената дейност, разкриват и други дейности, като например банкова и застрахователна, научноизследователска.

 

Тръстовете и концерните са отраслови предприятия. Започват да навлизат в чужди сфери и да се превръщат в многоотраслови (чрез диверсификация). Диверсификацията и конгломератите са способи за преодоляване на риска (при вероятност от структурна криза на дадено производство). При модела на чист монопол, тъй като дадено предприятие е единствен производител, то има възможност да определя цената, т.е. то има ценоопределяща, а не ценоприемаща роля, както при чистата конкуренция.

 

Фирмата монополист трябва обаче да се съобразява с покупателните възможности на населението. Високата цена може да направи продукта непродаваем или достъпен само за малка група.

 

По-ниската цена води до по-високи приходи. Макар да изглежда, че монополистът иска максимална цена, на практика се търси онази цена, при която ще се осъществи максимизиране на приходите.

 

Управлението на компания чист монополист е по-трудно в сравнение с такава, работеща в условията на съвършена конкуренция. При съвършената конкуренция компанията не може да има политика, тъй като става дума за увеличаване или намаляване на продукцията.

 

Монополистът може да предлага различни количества на различни клиенти на една и съща цена. Може да предлага и на различни цени. Тоест чистият монопол може да прилага дискриминация спрямо потребителите. Монополът е ценоопределящ и дискриминиращ.

 

Поведението на компанията чист монополист се характеризира с това, че няма пряка зависимост между предлаганото количество и цената, затова при чистия монопол няма крива на предлагането.

 

Чистият монопол изземва потребителския излишък чрез цените.

 

Наличието на компании със статут на чисти монополисти се съпровожда от определени загуби за обществото

-изземването на потребителския излишък и превръщането му в монополна печалба

-безвъзвратна загуба на потребителски излишък и излишък на производителя, поради пропуснато производства в обеми на съвършената конкуренция.

 

Тези загуби за обществото се представят като социална цена, която обществото плаща за наличието на фирми монополисти. Монополите не могат да е премахнат, така че въпросът е да се премахнат негативните ефекти от тяхното съществуване.

 

Ползите от чистия монопол са например възможността за монополиста да натрупа големи печалби или наличието на условия за развиване на научно-технически процес.

  

Олигопол

 

Олигополът е ситуация, при която има малък брой производители, обикновено по-малко от 10, които притежават монополно положение при производството на даден продукт. Това е форма на групов монопол. Олигополът е по-разпространен в сравнение с чистия монопол и съвършената конкуренция.

 

Олигополът е пазарна структура с отраслова характеристика, отрасъл, в който господстват малък брой производители. В развитите страни, това на например електрониката и продуктите за дълготрайна употреба, но олигопол има и в производството на стъкло, влакна, полиетиленови изделия, цигари, бира

 

Олигополът се характеризира с това, че има граници за навлизане на други производители в дадения отрасъл. Тези бариери се осигуряват, чрез икономиите от мащаба, тоест ефекта от крупното производство. Те са в разпределения пазарен дял, а също и относно внедряването на новости.

 

Олигополните производства носят значителна печалба и се характеризират със значителна изследователска дейност, като по-лесно осъществяват нововъведения в производствения процес. Между предприятията олигополисти има взаимна зависимост. Те имат определени дялове в дадено производство и си сътрудничат, като същевременно се конкурират. Понякога е налице елиминация на конкуренти.

 

Две сили определят поведението на олигополистите :

-стремеж на всяка компания олигополист да максимизира собствената си печалба

-стремеж да се максимизира съвкупната печалба в отрасъла.

 

Договарянето е много важно за олигополистите- договарят се цени, обемите на производство, макар че явното договаряне е забранено в много страни.

 

Продуктът на компаниите олигополисти може да бъде хомогенен и диференциран. При договарянето е важен изборът на стратегия на поведението. Често поведението на компаниите се описва с „дилемата на затворника” между отричането на база на очакваното поведение на другия и признаването.

 

Най-масовите разновидности на олигопола са:

-картел

-лидерство в цените

-модел на пречупената крива на търсенето

-ценообразуване на база средни разходи + печалба

 

Лидерство в цената или „мълчаливо договаряне” е когато една компания определя цена, която се приема от останалите компании в отрасъла. Приемливата цена трябва да отразява общите интереси.

 

Монополистична конкуренция

 

Доближава се до съвършената конкуренция. Има множество производители. Бариерите за влизане в даден отрасъл или производство обикновено отсъстват или са незначителни. За разлика от съвършената конкуренция, при монополистичната конкуренция продуктът е диференциран, не е хомогенен

 

Диференциацията е в следните направления:

-качествени характеристики

-количествени характеристики

-наличие на запазени марки, тъй като потреблението се диференцира. Идентифициране на потребителите с продуктите.

-диференциация от гледна точка на обслужването- сервиз, доставки по домовете

 

Чрез диференциацията производителите реално се явяват монополисти за своя продукт. Монополистичната конкуренция е неценова за разлика от обичайната конкуренция, където цената е основния мотив при избора на стока. Тук основният мотив за покупка са качествените характеристики на продукта.

 

Антитръстова политика

 

Монополизацията е естествен процес. Политиката на държавата не цели да премахне монопола изцяло, а да го контролира в определени рамки. Крайната цел на компаниите винаги е била максимална печалба. Страните поставят лимити за това коя печалба може да бъде максимизирана. Наличието на правила и разпоредби различава развитите държави от останалите.

 

През 1896 г. в германия е приет първият закон за ограничаване на монопола – закон срещу нечестната и недобросъвестна конкуренция. В някои страни антимонополната политика е част от търговските закони.

 

Перспективи в антимонополната политика:

- предотвратяване и ограничаване на монополизацията на пазарите- когато дадена компания има пазарен дял, позволяващ й да потиска конкуренцията и да поставя бариери пред свободния достъп на други компании на пазара. В идеалния случай това трябва да става в случаи с повече от 50+1 процента пазарен дял. Понастоящем този процент е 33 и дори по-малък, в зависимост от размера на конкретния пазар.

- недопускане на съгласуване на цените – тук държавите са най-ефективни, тъй като такива случай се доказват най-ефективно;

- контрол върху поглъщанията и сливанията merger & acquisition – някои биват забранявани, тъй като намаляват конкуренцията. Подходът е индивидуален. Компаниите са задължени да обявяват намеренията си. В рамките на определен срок съответните органи проучват и преценяват предстоящата сделка

 

Забраняват се хоризонталните сливания – компании, които произвеждат един и същ продукт. Разрешават се вертикалните сливания- когато от един изходен ресурс, движенията се осъществяват в от различни предприятия. Това е възможно и икономически рационални сливане. В последните години се въвежда и задължително обявяване на сливанията и поглъщанията, което се основава на принципа на мълчаливото съгласие – ако в определен срок регулиращият орган не предприеме мерки, значи сливането/ поглъщането може да се осъществи.

 

-ограничаване на ценовата дискриминация и използване на търговски методи, които нарушават свободния избор на потребителите.

КОМЕНТАРИ
Анонимен    21 Април 2009 / 12:49  


bravo
Анонимен    21 Април 2009 / 12:50  

ceni
mnogo mi pomogna
Анонимен    14 Ноември 2009 / 11:31  

breakanoise.dir.bg
Много якоооо! И аз МНОГО БЛАГОДАРЯ! Изключотелно полезно уроче, май само тук срещам изчерппателна тема, на други места е с недомлъвки... Спомням си как ни учеха в ученическите години, но в главата ми не влезе почти нищо, а сега да ме питат не знам - неграмотен! :))) Не че имам файда, но въпросите са съществени и любопитни. ;) БЛАГОДАРЯ на GM...! ;)))
Анонимен    12 Декември 2010 / 10:02  

Мерси!
От 2 седмици търся подробен материял по темата за реферат по микроикономика. Това доста помогна :)
Браво!
Анонимен    13 Октомври 2011 / 13:14  


Blagodarq
Анонимен    18 Април 2012 / 10:07  


много ми помогна, благодаря :))

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: GM
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 35
Дата на регистрация: 5 Март 2008




ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: GM
Дата на създаване: 5 Март 2008 / 20:40
Категория: Спорт, Новини, Технологии, Бизнес, Здраве, Арт, Пътешествие,
Прочетен: 651911
Коментари: 277
Последна промяна: 22 Януари 2010 / 11:08