Финанси #1

22 Май 2008 / 10:39  |  Автор: knowhow  |   | Категория: Бизнес  | Рубрики: Пари, банки, финанси
Лекции при доцент Мария Видолова



1. Характеристика на финансите. Възникване и еволюция. Държавен и частен сектор. Публичните финанси като основно звено на финансовата система. Теории за същността и ролята на финансите. От обществените потребности до публичните блага. Икономизиране и повишаване ефективността на публичните финанси.

 

1. Финанси и пари 

Финансите са парични отнoшения, но не се отъждествяват с парите.

v                 Парите наред с чисто паричните си функции са и форма на проявление на финансите в качеството има на парични потоци, на приходи и разходи на държавата. Те са продукт на стоково производство. Те могат да функционират вън и независимо от държавата. За разлика от финансите, те изпълняват твърде специфични функции, присъщи само на тях.

- Те са средство за размяна;

- Те са разчетна единица – за определяне стойността на всички блага;

- Те съхраняват стойността.

v                 Традиционния обект на паричната теория са възникването на парите, същността, еволюцията и контролът върху количеството пари в обръщение, а предмет на финансовата теория са финансите.

 

2. Държавата като първоизточник на финансите – финансите са изцяло продукт на функционирането на д-вата. Най-популярната теория за възникването и функционирането на д-вата, е теорията за т.нар. обществен договор, чиито привърженик е Жан Жак Русо. Той разграничава две състояния на човека :

- естествено – човек е напълно свободен, няма задължения към институции;

- “цивилизовано” – хората осъзнават необходимостта от обединяване в името на общото благо. Хората сключват обществен договор и създават т.нар. “обществена личност”, т.е. държавата, на която отстъпват своя абсолютен суверенитет.

Докато държавата е политическа организация на обществото и основните решения в нея се взимат на политическа основа, това дава своята политическа окраска и на публичните финанси.

Първичните функции на държавата са :

- Вътрешна –поддържане на вътрешния ред, защита на собствеността, интересите и спокойствието на своите граждани;

- Външна защита  от външно нападение, от чужда агресия.

Осигуряването на необходимите на държавата ресурси за изпълнението на нейните функции и тяхното използване е първопричина за възникването на специфични взаимоотношения м/у държавата и нейните граждани, които по-късно намират изражение в понятието финанси.

 

3. Възникване и утвърждаване на понятието финанси – (Смята се, че от латинското finis (финал, край) или financia (парично плащане), т.е. се е свързвало с парични операции, боравене с пари.) Понятието възниква едва през Средните векове (едва тогава е дефинирано като изразяващо съдържанието на тези взаимоотношения) и е означавало измама, хитрост, лихварство, спекула. Едва през 17в. се употребява в смисъл на държавни приходи. В последствие към понятието се включват и разходите на държавата.

            Под финанси се е разбирало “осигуряване на необходимите на държавата ресурси и тяхното използване”. Тези две пера намират синтез в бюджета.

 

4. Разлика между държавното и частното стопанство :

            1. Частно стопанство – ресурсите се осигуряват чрез влагането на труд или чрез авансиране на капитали в някаква стопанска дейност, т.е. закупуване на фактори на производството, чието използване ще доведе до създаване на определени блага. Ефективността изисква стойността на придобитите блага от бизнеса да бъде по-голяма от стойността на авансираните и направените разходи, т.е. изисква реализирането на печалбата. Това е същността на икономическия принцип.

            2. Държавното стопанство – то получава готови ресурси, произведени вече от частното стопанството, които държавата присвоява на задължително-принудителна основа. Държавата може сама да произведе част от необходимите й ресурси, но това е изключение. Правилото е тя да ги получава безвъзмездно и на задължително-принудителна основа от частното стопанство. Ето защо националното стопанство се разглежда като съвкупност от

            частното + държавното стопанство

Класиците : за тях държавата е “необходимото зло”, което трябва да консумира не повече от 1/10 от националното богатство. Мотивът е да не се намаляват производствените възможности на частното стопанство, з-то именно то е икономическата основа на държавата и на националното стопанство. А. Смит формулира принципа на 1/10та – предоставяне на държавата 10% от националното богатство. Смит формулира и трите класически правила :

            1) Умерена стопанска дейност на държавата – за изграждане на пътища, пристанища и др., които са капиталоемки и непривлекателни за частния сектор;

            2) Балансиран или бездефицитен бюджет;

            3) Неутрална данъчна и финансова политика – да не променя позициите на стопанските субекти.

            Учението на класиците е известно като либерално. То е било общоприето и уважавано. Именно класиците създават финансовата наука, като отделят финансите от общата икономическа теория.

 

5. Еволюция на финансите – В следствие на WW1 и икономическата криза 1929/32 вярата в класическото учение е разклатена. Държавите са принудени да предприемат антикризисни мерки, които не са в духа на класическо-либералното учение.

            Джон М. Кейнс се обявява за активна антикризисна политика. Така с “общата теория” на Кейнс класическото учение се изместваи идваерата на регулираната от държавата икономика с помощта на финансите. Правилата на Кейнс са :

1) Активна стопанска дейност на държавата;

2) Дефицитен държавен бюджет;

3) Целенасочена регулативна финансова политика.

Държавата разширява своите функции и наред с държавното управление и защита от външно нападение, се развиват социалната, икономическата, а в последствие и екологическата й функции. Кейнсианската концепция води до изкуствени количествени ( квотата за държавата от 1/10 от БВП е повишена на 40-60%) и качествени ( разширяване обхвата на финансите, акцентиране в/у икономическата им функция и социализиране) промени в областта на финансите. Най-важните моменти от кейнсианската еволюция са :

            1) Разширяване обхвата на финансите извън границите на държавата, на държавното стопанство, което става само едно от най-важните звена на финансите, които обхващат всички реални парични отношения в националното стопанство, а и извън него.

            2) Акцентиране и абсолютизиране на регулативната функция и роля на държавата и силното им икономизиране социализиране.

            През 70те настъпват кризисни смущения в развитието на западните икономики. Реакцията е активизиране на неолиберализма. В началото на 80те се преминава от кейнсианство към неолиберализма. Свързва се с Тачър и Рейгън и получава наименованието “тачъризъм” и “рейгъномика” – “Повече пазар и по-малко държава”.

- Ограничаване на стопанската дейност на държавата;

- Съкращаване на държавните разноски;

- Намаляване на данъците и преструктуриране на данъчната система;

- Повишаване финансовата самостоятелност на местните органи;

- Преодоляване на селективността, ограничаване и глобализиране   на   икономическото регулиране от страна на държавата;

 

6. Публичните финанси като основно звено на финансовата система . Финансовата система може да се разглежда в два аспекта:

1) В икономически аспект – финансовата система е съвкупност от обособени парични потоци или финансови отношение. От икономическа гледна точка финансовата система се разделя на :

1. Фискални финанси –обхващат държавните приходи и разноски ( и на публично-правните тела), бюджета и извъндържавните фондове.

2.  Нефискални финанси – обхващат постъпленията и разходите на ЮЛ и ФЛ – стопански организации, банки и други институции, индивидидуалните, семейните финанси и международните финанси.

2) В институционален аспект – финансовата система е съвкупност от институции.

            Публичните финанси се управляват от МС чрез Министерството на финансите и БНБ (чиито управителен съвет се избира от НС). От 1995 и от Сметната палата.

 

7. Общи функции на финансите :

            1) Разпределителна – стимулира се или се ограничава стопанската дейност;

            2) Управленско-регулативна;

            3) Контролна –контрол върху рационалното използване на финансите.

 

8. Специфични функции на финансите (характерни за отделните им звена) :

            1) Фискална – осигуряване на необходимите на държавата средства за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи.

            2) Социална  - преразпределяне доходите на населението;

            3) Търговско-възпроизводствена – финансите на стопанските единици имат основно предназначение да съдействат за прилагането на търговската сметка.

v                 функции на кредита(Финанси на стопанските предприятия):

            4) Мобилизиране и социално използване на временно свободните парични средства чрез банките;

            5) Осигуряване на производствени фондове;

            6) Емисионна - (когато не се прави с временно свободни парични средства, а чрез емисиране на пари)

v                 функции на застраховането :

            7) Превантивна;

            8) Осигурително-възстановителна:

 

v                 Теория на американския икономист-финансист Р. Масгрейв : има три функции на публичните финанси :

1) Алокативна – разпределение и насочване на ресурсите в отраслов/регионален аспект;

2) Разпределителна – преразпределение на съвкупния обществен продукт и на резултати от дейността;

3) Стабилизираща – поддържане неблагоприятна икономическа обстановка.

 

9. Основни теории за същността на финансите :

1)                 Здрави финанси – силна армия – финансите от военно-политически аспект. Силната армия освен за защита, служи и за външна интервенция;

2)                 Финансите – нервите на държавата – на Жан Боден – здравата финансова система означава здравна и силна държава;

3)                 Консумативна теория (Ж. Б. Сей, Смит, Рикардо). Благата се създават в частното стопанство. Чрез финансите те се изземват по принудителен начин и се употребяват от държавното стопанство, обикновено непроизводително.

4)                 Продуктивна теория (Фр. Лист, Вагнер) – финансовите явления не са консумация, а производство – държавата превръща едни ценности в други, произвеждайки така блага, каквито само тя може да произведе;

5)                 Разменна теория (Монтескьо, Мирабо) – м/у държавното и частното стопанство има разменни отношения;

6)                 Социална тория (Вагнер) – средствата се изземват главно от едни и се насочват към други класи и социални групи. Чрез финансите може да се осъществи социално-мотивирано и справедливо разпределение на доходите;

7)                 Морфологична (историческа школа) - изучаването на финансовите явления трябва да става на историческа основа и с оглед традициите, трябва да се разкрият връзките, причините и следствията в стопанските и финансови процеси и явления.

8)                 Метафискална –съвременна теория, основата на която лежи теорията на Кейнс. Тя отрича трите класически правила на финансите ( умерена стопанска дейност, балансиран бюджет и неутрална финансова политика.

9)                 Неолиберална :

- ограничаване намесата на държавата в икономиката чрез приватизация;

- дерегулиране на икономиката;

- преход от пряко (данъци, бюджетни разходи) регулиране (това са фискалните инструменти) към косвено (монетарна политика):

- рязко съкращаване на някои непроизводителни и неефективни държавни разходи;

 

10. От обществените потребности до публичните блага –Публичните финанси имат 2 основни структурни звена :

1) Приходи на държавата и на автономните публично-правни тела;

2) Разходи на държавата и на автономните публично-правни тела;

Те намират своя синтез в бюджета.

v                 Учение за обществените потребности (колективните нужди) – общественият договор е сключен и държавата е създадена за да задоволи потребностите или нуждите на отделния индивид. Така тя се явява като катализатор на определени индивидуални нужди, които прераствайки в обществени потребности започват да се задоволяват по обществен път, т.е. по линията на държавните разходи. Обществените потребности имат историческа обусловеност, задължителен характер и различна степен на задоволеност. Обществените потребности и тяхното задоволяване посредством държавните разходи са предмет и основно задължение на финансите въобще и на публичните финанси в частност. Публичните потребности определят разходите, а последните – приходите на държавата.

v                 Има тенденция към икономизирането на публичните финанси като условие за повишаване на ефективността им.. От тази позиция е изградена теорията за публичните стоки и услуги.

v                 Теорията за публичните стоки и услуги – основата е в сходството м/у държавното и частното стопанство. Държавата се схваща като предприемач или фирма, макар да няма договорени връзки м/у държавата и нейните ............... .

v                 Прави се разграничение м/у фиск  и  публични финанси. Акцентира се не върху фиска, а върху въздействието на публичния сектор в/у преразпределението на доходи, ресурси и нивото на стопанската активност. Данъците се третират като цена на правителствените блага.

v                 Чисти публични блага (ЧПБ) – една част от публичните блага се консумира само колективно, консумирането не може да се индивидуализира.Финансирането им става на колективна основа (непазарна основа) чрез данъци. Държавата може да осигури ЧПБ по два начина :

1) самостоятелно да ги “организира” в свои предприятия/организации;

2) предоставя производството им на частни предприятия на лизингова основа или чрез системата на държавните поръчки (срещу заплащане на поръчаните от държавата стоки и услуги).

v                 Белези на ПБ :

1) Няма консуматори, които да може да бъдат изключвани от :консумация”;

2) Несъперничество м/у отделните индивиди;

3) Висок инвестиционен риск и дълъг период на възвръщаемост;

4) Външните ефекти от производството и потреблението са изключително големи;

5) Невъзможност и нецелъобразност за рационализиране на потреблението им (те служат на висши обществени интереси; производството и потреблението им е на непазарна основа и се финансират от общите данъчни постъпления).

v                 Смесени блага – не са чисто обществени и потреблението им може да се персонифицира – здравеопазване, образование, социално осигуряване. При заплащането на стойността им участват и непосредствените им ползватели (освен държавата) посредством системата на потребителски такси.

v                 Някои автори говорят за делими и неделими обществени блага :

1) Делими - финансират се изцяло за сметка на данъците;

2) Неделими – за сметка на данъците + потребителските такси;

v                 Финансирането на смесените блага става от три източника :

1. Държавата / бюджета;

2. Потребителските такси – от непосредствените потребители;

3. Бизнес фирмите на преференциално-данъчна основа;

Мотиви за смесеното им финансиране са личната изгода, осигуряването на потребителски

суверенитет.




















 


делими


неделими


конкурентни


ЧАСТНИ


СМЕСЕНИ


неконкурентни


СМЕСЕНИ


ПУБЛИЧНИ


 

v                 Мериторични и демиторични блага (Масгрейв)

1) Мериторични – свързани с интересите и ценностите на определени социални общности. Смята се че мериторични стоки трябва да задоволяват мериторични потребности. Това са стоки, които имат намалено търсене от отделните граждани поради недостатъчни знания (и средства). Правителството се намесва и стимулира потреблението им (безплатна храна за бедните). Проблеми, които създават :

- нарушаване суверенитета на потребителите, деформират се индивидуалните им права и предпочитания;

- провокиране на бюджетни разходи и усложняване на разпределителните отношения;

- идентифицирането им.

            2) Демиторични –Масгрейв ги нарича “обществено зло”. Те биват : криминалитет, алкохол, цигари, наркотици. Срещу тях обществото трябва за вземе мерки, следователно и да направи на разходи.

 

11. От непазарен към пазарен подход в публичното стопанство -За производството на ПБ и ЧБ са необходими ресурси, които са ограничени, а потребностите са безгранични. Икономическата дейност се изразява в разкриване и използване на ограничени ресурси за производството на блага за задоволяване на неограничените потребности на хората. Трите основни въпроса са какво, колко и как се произвежда, също така и за кого. Механизмът за отговори се различава съществено в публичното и частното стопанство. В публичното отговорите се формират на непазарна основа, а в частното – на пазарна.

v                 В частното стопанство производители и потребители се ръководят от икономически интерес. Равновесие се установява в пресечната точка на интересите им Гарант е свободната конкуренция;

v                 В публичното стопанство вместо пазарен механизъм се използват политико-административни процедури за вземане на решения, чрез които се управлява производството и потреблението на публични блага. Процесът има двустранен характер :

1) Политически – различните политически партии са мотивирани за участие във властта и застъпват различни позиции;

2) Административно-бюрократичен – множество бюрократи, експерти и технико-помощен персонал. Има също политически привкус.

Ето защо публичните финанси не могат да бъдат неутрални към политическия процес и неговите механизми за вземане на решения, към бюрокрацията, чиито “гориво: са финансите (данъци, разходи).

 

v                 Схема на вземане на решения в публичния сектор :

 










1.Индивиди електорат











Групи интереси











3. Гласу

ване











4. политически процес











5. Избрани публични служители











6. Гласуване











9. Законодателни публични програми











8. Административни служители











10. Публични програми за задоволяване потребностите на електората











7 Назначаване




 

12. Държава (и публичното стопанство), но с мярка !!! – Негативните резултати от прекалено големите мащаби на държавата и нейната дейност се свеждат до :

- силно политизиране на общественият живот;

- опасност от възникване на тоталитарни режими;

- спад на активността на държавното производство;

Необходима е промяна в съотношението м/у публичното и частното стопанство в полза на последното Едно от средствата е приватизацията . Представители на кейнсианската доктрина считат, че държавната собственост може да достигне 30% в икономиката, без да промени обществено-политическата система (капитализма). Над тази граница – това е социализъм.

Приватизацията е по-наложителна в бившите соц. страни. Фридман твърди, че за стабилизирането на бившите соц. източно-европейски страни, е нужна програма от три точки:

1. Приватизация;

2. Приватизация;

3. Приватизация;

Основен въпрос е докъде да се приватизира, докъде ще остане държавната собственост. Такава винаги ще има, поне в рамките на т. нар. минимален оптимум – естествени монополи, дългосрочни инвестиции с неопределен ефект, производства за които се изисква строг контрол.

Мотивите за коригиране на държавния механизъм се свеждат до :

1. Противопоставяне на естествените процеси, които водят до монополизиране на производството;

2. Преодоляване и отстраняване на смущенията за реална и лоялна конкуренция;

3. Коригиране на резултатите от действието на пазарния механизъм, продиктувано от обществения интерес :

- производство на публични блага;

- намаляване на социалното напрежение;

- поддържане на социалния мир.

4. Преодоляване на дисбаланса в икономиката с оглед осигуряване на повече, по-качествени и по-евтини стоки и услуги.

5. има блага, чието задоволяване е несъвместимо с логиката на пазара и които не могат и не бива да се продават;

6. Необходимо е регулиране на произти            чащите от прехвърляемото право на собственост преразпределителни процеси (голяма част от богатството да не се концентрира в малко хора).

 

12. Приватизация на България по ЗППДОП ??? (1992) :

Def : прехвърляне на собственост на ФЛ и ЮЛ на дялове и акции на държавата и общините, на цели предприятия, обособени техни части, имущество от ликвидирани предприятия, незавършени строителни обекти, държавни или общински жилищни имоти, невключени в състава на жилищни предприятия.

v                 Обектите, които подлежат на приватизация се уточняват чрез :

1. Агенцията по приватизация – с годишната й програма, която се уточнява в МС и се утвърждава от НС;

2. Програма за приватизация чрез инвестиционно бонове;

Взетото решение се обнародва в “Държавен вестник”. Решението за приватизация се взема от МС и НС, но предложения могат да се правят на по-широка основа – от органите за управление на преобразуваните търговски дружества, служители (имат право на преференциално участие, ако 20% от тях желаят да участват в приватизацията), Агенцията по приватизация, общинските съвети.

Право на преференциално участие имат още :

- работниците (които са работили над 2 години);

- пенсионери (работили >10г преди решението за приватизация);

- лица , които без трудов договор са управители >1 г;

- лица, чиито трудови правоотношения са прекратени;

- лица до 18г по Кодекса на труда.

            За улесняване на приватизационния процес много държавни и общински предприятия са преобразувани в ЕАД и ЕООД. Законът предвижда различни техники за приватизиране на едните и на другите :

            1) АД – открита продажба, публичен търг, публично оповестен конкурс (жури), преговори с потенциален купувач ;

            2) ООД - публичен търг, публично оповестен конкурс, преговори с потенциален купувач;

            3) Непреобразувани предприятия  - преговори с потенциален купувач, публичен търг/конкурс, продажба на изплащане със запазване на собствеността до пълно изплащане на стойността, отдаване под наем до 25 г с клауза за изкупуване, устав?? за управление с клауза за изкупуване, продажба при отлагателни или прекратителни условия.

v                 Масова/бонова приватизация  - прилага се по отношение на държавни предприятия, които са акционерни предприятия или АД. На всеки български гражданин над 18г се предоставя бонова книжка. След успешно участие в централизираните търгове, боновете се трансформират в акции.

КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Анонимен    16 Юли 2012 / 13:41  

PROO-Обяви България
Безплатен портал за обяви. Ако предлагате или търсите стоки и услуги, това е вашият сайт за обяви, подреден удобно по секции. - http://www.proo-obyavi.bg/

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: GM
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 35
Дата на регистрация: 5 Март 2008




ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: GM
Дата на създаване: 5 Март 2008 / 20:40
Категория: Спорт, Новини, Технологии, Бизнес, Здраве, Арт, Пътешествие,
Прочетен: 652545
Коментари: 277
Последна промяна: 22 Януари 2010 / 11:08